Колко дни и нощи да те чакам?
Колко още да остана сам?
Колко още сълзи да изплача?
Колко още песни да ти дам?
Колко още мъка да запаля
и пожари в себе си да угася?
Колко трябва, за да те погаля?
Колко ми е нужно, за да се спася?
Необходима е едничка топла дума
и едничък поглед, тайно подарен.
Многото е винаги ненужно.
Малкото е в светлия ни ден!
© Божидар Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
