Колко още
Колко още
Да тръгнеш през девет земи във десета.
Непознати пътища да питаш „Къде?“
С гордост в джоба и самоличност отнета
скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле...
Отдалеч да се радвам - дете носи шестица.
Болно ли е,баба вместо мен над леглото да бди.
А аз тук, размита,б езмълвно свита в осмица
не усещам как вечер ме дълбаят сълзи.
И срещнеш народник, а сякаш видял си роднина,
и радваш се, че успял да поработи и той;
за дома бойлер да купи, постегне комина
и пак тръгне на запад с човешкия рой.
Колко още, Родино, синджири ще пращаш
да печелят навън, а да болеят по теб?
Колко още години с тях ще отнасят
надежда и помен за дом бащин и свет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лакрима Все права защищены
