Колко още
Да тръгнеш през девет земи във десета.
Непознати пътища да питаш „Къде?“
С гордост в джоба и самоличност отнета
скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле...
Отдалеч да се радвам - дете носи шестица.
Болно ли е,баба вместо мен над леглото да бди.
А аз тук, размита,б езмълвно свита в осмица
не усещам как вечер ме дълбаят сълзи.
И срещнеш народник, а сякаш видял си роднина,
и радваш се, че успял да поработи и той;
за дома бойлер да купи, постегне комина ...