Nov 18, 2013, 9:52 PM

Колко още 

  Poetry » Other
570 0 3

                         Колко още

 

Да тръгнеш през девет земи във десета.

Непознати пътища да питаш „Къде?“

С гордост в джоба и самоличност отнета

скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле...

 

Отдалеч да се радвам - дете носи шестица.

Болно ли е,баба вместо мен над леглото да бди.

А аз тук, размита,б езмълвно свита в осмица

не усещам как вечер ме дълбаят сълзи.

 

И срещнеш народник, а сякаш видял си роднина,

и радваш се, че успял да поработи и той;

за дома бойлер да купи, постегне комина

и пак тръгне на запад с човешкия рой.

 

Колко още, Родино, синджири ще пращаш

да печелят навън, а да болеят по теб?

Колко още години с тях ще отнасят

надежда и помен за дом бащин и свет...

© Лакрима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти,Руми,много си мила!!
  • "Колко още, Родино, синджири ще пращаш
    да печелят навън, а да болеят по теб?"
    Complimenti,piccola!!!
  • „Много хубаво,Бени...и изстрадано!“ ...........
Random works
: ??:??