Колко още

Питам те човеко - ти кажи,
започна ли вече да тежи?
Жадно благини събираш,
далеч си вече, а не спираш...

Още колко ще ти трябва,
какво те мъчи и ограбва?
Присвил очи и стиснал зъби,
какво по пътя си загуби?

Горе хубаво е, и просторно,
но задълго ли? - това е спорно.
Ветровете там отнасят -
поривите им душа загасят.

Какво ли всъщност си превзел?
Твое ли е, или само си го взел?
Сега намираш ли утеха в него?
Пиедестал ли е на твоето его?

Виж се. Погледни се отстрани -
какви мечти по пътя си рани?
Колко очи разплакани остави?
Това ли името ти ще прослави?

Нависоко си, но стискаш бури,
и всяка върха ти ще разтури.
Пуснеш ли ги краят ти е ясен -
надолу полет няма безопасен.

Разтвори ги тези пръсти,
сложи вината си на кръста
и учи се смело да раздаваш -
така в сърцата ти оставаш.

Там бие пулсът на безкрая.
Охолен свят не е - аз зная -
но в него вечно ще те има,
като приказка незабравима.