Aug 24, 2025, 4:47 PM

Колко още

  Poetry
138 0 0

 

Питам те човеко - ти кажи,
започна ли вече да тежи?
Жадно благини събираш,
далеч си вече, а не спираш...

 

Още колко ще ти трябва,
какво те мъчи и ограбва?
Присвил очи и стиснал зъби,
какво по пътя си загуби?

 

Горе хубаво е, и просторно,
но задълго ли? - това е спорно.
Ветровете там отнасят -
поривите им душа загасят.

 

Какво ли всъщност си превзел?
Твое ли е, или само си го взел?
Сега намираш ли утеха в него?
Пиедестал ли е на твоето его?

 

Виж се. Погледни се отстрани -
какви мечти по пътя си рани?
Колко очи разплакани остави?
Това ли името ти ще прослави?

 

Нависоко си, но стискаш бури,
и всяка върха ти ще разтури.
Пуснеш ли ги краят ти е ясен -
надолу полет няма безопасен.

 

Разтвори ги тези пръсти,
сложи вината си на кръста
и учи се смело да раздаваш -
така в сърцата ти оставаш.

 

Там бие пулсът на безкрая.
Охолен свят не е - аз зная -
но в него вечно ще те има,
като приказка незабравима.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...