26 апр. 2009 г., 12:44

Колко още

927 0 5

Колко още ще плащам

старите си грехове?

Колко пъти ще връщам

за любов все по две?

Всеки миг споделеност

плащам с двойна тъга

и задъхва ме ревност,

ако чужда ръка

видя как (като вятър)

гали чуждо лице.

А по моето лягат си

ледени дъждове...

 

Сам-сама ще залязвам,

сам-сама ще горя.

Непотребна и празна

като мъртва звезда.

А е толкова жалко

младостта ми да крее,

да я пръскам по малко

и да взимат от нея.

И копнея забрава,

и копнея покров...

В моя речник отдавна

няма дума „любов".

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо така тъжно?
  • Натъжи ме!Заслужаваш да си обичана!Пожелавам ти го,защото заслужаваш!Прегръщам те с усмивка!
  • Дими, много мило, благодаря.

    Тенкс Елишка Крея- глагол, означава съществувам едва-едва. Ще поработя по забележките ти. Благодаря
  • Нелош стих, Ели, но първата строфа е по-добра. Във втора не разбрах "крее" какво е, а и към края някак намалява въздействието. По-точно, не ми харесва това: "И копнея забрава, и копнея покров..." Тези рими на любов - покров, благослов, послеслов са много изтъркани. Ако имаш желание, помисли за някаква редакция
    Поздрави!
  • Ели ти си щастливка с този талант. Има достатъчно време, не само в речника, но и в живота ти да има много любов... Поздравления за "Колко още"

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...