Колко още ще плащам
старите си грехове?
Колко пъти ще връщам
за любов все по две?
Всеки миг споделеност
плащам с двойна тъга
и задъхва ме ревност,
ако чужда ръка
видя как (като вятър)
гали чуждо лице.
А по моето лягат си
ледени дъждове...
Сам-сама ще залязвам,
сам-сама ще горя.
Непотребна и празна
като мъртва звезда.
А е толкова жалко
младостта ми да крее,
да я пръскам по малко
и да взимат от нея.
И копнея забрава,
и копнея покров...
В моя речник отдавна
няма дума „любов".
© Ели All rights reserved.