Ризата ми черна,
колко пъти взе назаем?
Колко пъти спа при мен,
в моя свят неоткриваем?
Колко пъти мълча,
когато имах нужда,
и гледаше кротко с красиви очи.
Колко пъти вдигаше слушалката,
за да чуеш моите мълви,
моите клетви,
да ти разкажа за моите наивни дни.
Колко пъти беше ТИ?
Колко пъти целувах те,
рисувах те,
погубвах те,
събличах те,
оставях те
и ИСТИНСКИ
обичах те?
А накрая
разделихме се,
уви.
Но ТИ остана в мен,
БЪДИ!