Ризата ми черна,
колко пъти взе назаем?
Колко пъти спа при мен,
в моя свят неоткриваем?
Колко пъти мълча,
когато имах нужда,
и гледаше кротко с красиви очи.
Колко пъти вдигаше слушалката,
за да чуеш моите мълви,
моите клетви,
да ти разкажа за моите наивни дни.
Колко пъти беше ТИ?
Колко пъти целувах те,
рисувах те,
погубвах те,
събличах те,
оставях те
и ИСТИНСКИ
обичах те?
А накрая
разделихме се,
уви.
Но ТИ остана в мен,
БЪДИ!
© Силвия All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
