Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице...
(не искам да разбираш колко плаках...)
Не прокарвай през косите ми студените ръце,
не ме събуждай, не питай колко чаках...
Не целувай устните, дори безгласно да крещят,
че искат с твоите в едно да се слеят...
Не ме поглеждай, сякаш пак ще простя...
(Позна по очите ми... да прикрият не смеят). ...