Колко пъти мислиш да спираш сърцето ми?
Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице...
(не искам да разбираш колко плаках...)
Не прокарвай през косите ми студените ръце,
не ме събуждай, не питай колко чаках...
Не целувай устните, дори безгласно да крещят,
че искат с твоите в едно да се слеят...
Не ме поглеждай, сякаш пак ще простя...
(Позна по очите ми... да прикрият не смеят).
И тихичко прошепваш ми в ухото:
„Познвам те... След секунда ще се предадеш"...
„Не, не искам... този път наистина не искам", но, за Бога...
Нима някой е способен да те спре?
Защо не мога да те намразя, да те прогоня?
(Нима от страх, че ще остана без сърце?)
Защо забравям болката и раните дори не помня,
когато сутрин рано се събудиш до мен...
И вечерта не идвай, щом отпусна уморено глава,
Не докосвай мойте устни, коси и лице...
За Бога, ако ти наистина си любовта,
колко пъти мислиш да спираш мойто сърце?
© something else All rights reserved.
