Колко пъти препъвам се нощем
в лоши сънища, в чужди злини...
На миналото паяците още
плетат си паяжини от вини.
Полека-лека в ъглите се сгушват
и наблюдават с ококорени очи,
най–малките съмнения надушват,
а после всяка радост ми горчи...
На миналото паяците неуморни
плетат, разплитат, после пак плетат,
понякога разгорещено спорят
и дъвчат истината като плът! ...