Колко пъти препъвам се нощем
Колко пъти препъвам се нощем
в лоши сънища, в чужди злини...
На миналото паяците още
плетат си паяжини от вини.
Полека-лека в ъглите се сгушват
и наблюдават с ококорени очи,
най–малките съмнения надушват,
а после всяка радост ми горчи...
На миналото паяците неуморни
плетат, разплитат, после пак плетат,
понякога разгорещено спорят
и дъвчат истината като плът!
А истината – тя е просто път,
по който всеки грешник се завръща,
достигнал тленната си малка смърт
в душата – винаги една и съща.
Колко пъти оплитам се нощем,
на миналото в мрежите вися,
а през деня разплитам лошото...
Да можех само истината да спася!
© Рада Димова All rights reserved.
