26 окт. 2009 г., 02:27
Малиновите устни,
в солените ми спомени,
жадувах да ги вкуся,
самотни и прогонени…
А мислите са бездни,
тъй диви и отровени,
светец или пък грешник,
и с чувства, май оспорени…
Ръцете искат малко,
да са силно стоплени,
ах, колко ще е жалко
да не са от теб поробени… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация