Малиновите устни,
в солените ми спомени,
жадувах да ги вкуся,
самотни и прогонени…
А мислите са бездни,
тъй диви и отровени,
светец или пък грешник,
и с чувства, май оспорени…
Ръцете искат малко,
да са силно стоплени,
ах, колко ще е жалко
да не са от теб поробени…
Поздрави на всички: http://www.youtube.com/watch?v=-g3HViJBSVc
© Георги Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
