22 мая 2007 г., 17:21

Колко смърти ще мога да имам

837 0 8
Колко смърти ще мога да имам
преди да се свърши света
от живеене или от зима?...
Колко смърти ще любя в нощта?

Колко смърти ще дойдат покорно,
с рани, в дар за сърце и снага,
непринудено, леко притворно?...
Колко смърти ще дишам сега?

Колко смърти ще могат да кажат,
че след мен не са станали смъртни,
без прокажено да се накажат?...
Колко, питам? Щом аз съм безсмъртен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!Оптимизмът ти ми хареса.Такива трябва да бъдем.
    По-силни от смъртта.Тогава ще я надживеем.
  • Очарователен стих, Ники!!!
  • Въпрос без отговор е това! И много смело, да си признаеш, че си безсмъртен!
  • да не пропуснеш да прочитеш отговура на баба ти Мара))
    там- пут Стаматовуто стих'вурение
    дано са пусмейш!

    не пиша комент, защото...сега за смърт не ми се мисли.
    а за безсмъртие- още по малко.

    поздрав!*
  • Ани,Креми,Дари,Ицо-благодаря ви от сърце
    С Алисите ще се разправям по друг начин

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...