22 мая 2007 г., 17:21

Колко смърти ще мога да имам

835 0 8
Колко смърти ще мога да имам
преди да се свърши света
от живеене или от зима?...
Колко смърти ще любя в нощта?

Колко смърти ще дойдат покорно,
с рани, в дар за сърце и снага,
непринудено, леко притворно?...
Колко смърти ще дишам сега?

Колко смърти ще могат да кажат,
че след мен не са станали смъртни,
без прокажено да се накажат?...
Колко, питам? Щом аз съм безсмъртен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!Оптимизмът ти ми хареса.Такива трябва да бъдем.
    По-силни от смъртта.Тогава ще я надживеем.
  • Очарователен стих, Ники!!!
  • Въпрос без отговор е това! И много смело, да си признаеш, че си безсмъртен!
  • да не пропуснеш да прочитеш отговура на баба ти Мара))
    там- пут Стаматовуто стих'вурение
    дано са пусмейш!

    не пиша комент, защото...сега за смърт не ми се мисли.
    а за безсмъртие- още по малко.

    поздрав!*
  • Ани,Креми,Дари,Ицо-благодаря ви от сърце
    С Алисите ще се разправям по друг начин

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...