22 мая 2007 г., 17:21

Колко смърти ще мога да имам

833 0 8
Колко смърти ще мога да имам
преди да се свърши света
от живеене или от зима?...
Колко смърти ще любя в нощта?

Колко смърти ще дойдат покорно,
с рани, в дар за сърце и снага,
непринудено, леко притворно?...
Колко смърти ще дишам сега?

Колко смърти ще могат да кажат,
че след мен не са станали смъртни,
без прокажено да се накажат?...
Колко, питам? Щом аз съм безсмъртен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!Оптимизмът ти ми хареса.Такива трябва да бъдем.
    По-силни от смъртта.Тогава ще я надживеем.
  • Очарователен стих, Ники!!!
  • Въпрос без отговор е това! И много смело, да си признаеш, че си безсмъртен!
  • да не пропуснеш да прочитеш отговура на баба ти Мара))
    там- пут Стаматовуто стих'вурение
    дано са пусмейш!

    не пиша комент, защото...сега за смърт не ми се мисли.
    а за безсмъртие- още по малко.

    поздрав!*
  • Ани,Креми,Дари,Ицо-благодаря ви от сърце
    С Алисите ще се разправям по друг начин

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...