26 дек. 2019 г., 08:14

Колкото вдишване...

847 2 1

 


Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване


За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание
На бунтовно развяти желания...

За синьото утро е стръмния порив
Приеман като знак за успехи
С ослепяващо днешна опора
Облечена с думи в меки доспехи...

От минали трепети в ясния грях
От търсено бъдеще с бръчки от смях...
От потомък на древно знамение
Път ще си взема... и ще търся владения...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...