Dec 26, 2019, 8:14 AM

Колкото вдишване...

849 2 1

 


Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване


За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание
На бунтовно развяти желания...

За синьото утро е стръмния порив
Приеман като знак за успехи
С ослепяващо днешна опора
Облечена с думи в меки доспехи...

От минали трепети в ясния грях
От търсено бъдеще с бръчки от смях...
От потомък на древно знамение
Път ще си взема... и ще търся владения...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...