Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване

За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание
На бунтовно развяти желания...

За синьото утро е стръмния порив
Приеман като знак за успехи
С ослепяващо днешна опора
Облечена с думи в меки доспехи...

От минали трепети в ясния грях
От търсено бъдеще с бръчки от смях...
От потомък на древно знамение
Път ще си взема... и ще търся владения...