26.12.2019 г., 8:14

Колкото вдишване...

850 2 1

 


Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване


За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание
На бунтовно развяти желания...

За синьото утро е стръмния порив
Приеман като знак за успехи
С ослепяващо днешна опора
Облечена с думи в меки доспехи...

От минали трепети в ясния грях
От търсено бъдеще с бръчки от смях...
От потомък на древно знамение
Път ще си взема... и ще търся владения...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...