7 июл. 2012 г., 13:45

Коловози

713 0 0

 

 

 

Коловози

               на Е...

                                 

Когато влязат колелата

в дълбоки, властни коловози

и логиката на Съдбата

неуправляемо те вози-

 

се движиш като влак по релси

и невъзможно е да кривнеш:

посока някаква поел си,

а е възможно да не стигнеш,

 

че във посоката обратна

насрещен Влак стрелки размества

към някаква невероятна,

абсурдна Дяволска фиеста...

 

... Така се движат и Звездите

по коловозите небесни,

а дръзнат ли в страни да минат-

изгарят в цветове чудесни.

 

Дори човешкото ни Време

се движи в коловози трайни-

и с него имаме проблеми,

и сантиментални тайни....

 

....И ти сега: любима, скъпа

(и както пожелаеш още!)

къде ли влачиш се по пътя

във час и утринен и нощен?...

 

Какви ли страстни коловози,

какви ли сили центробежни

разпъват дните ти, но ясно е,

че сблъсъкът е неизбежен!..

 

И като влакове насрещни

надсмели се над Правилата

внезапно, взривно ще се срещнем

от страст пропуснали стрелката...

 

....Дали ще бъде Катастрофа,

или пък Тържество изящно-

от тая среща Философия

с едно предчувствие прекрасно

 

да си направим, за да може

когато остареем, Мила

(...и срещите не ни тревожат,

а и страстта лежи унила!...)

 

то, Любовта да не заместим

със многобройните ѝ пози

из пътищата неизвестни

във плен на нови коловози...

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...