Коловозът е глух. На перона...
Коловозът е глух. На перона,
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная
разписанието наизуст.
Бременно е Началото – с края.
А перонът – перонът е пуст.
Само бледа трева – упорито
между плочките – търси живот...
Всяка истинска болка е скрита.
Всяко щастие е епизод.
Вечността – е пътека позната,
по която се връщам назад.
Всички истини – нося в Душата.
Останалото... е Свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
