30 июл. 2012 г., 11:46

Комоцио 

  Поэзия » Другая
1243 0 21
Имам толкова ръст, че да стигна до прага на стаята
и да видя, че всъщност таванът остава без покрив;
че звездите са сън. Да, навярно така ще е правилно.
Да, навярно звездите огряват единствено горе…
Аз не мисля до там. Аз съм тук като спряло мълчание
и не смея да мина отвъд сладостта на тъгата.
Диша шумно диванът и сбутва по ъгъла масата,
от която изпадат запалени в мрака цигари.
Звънват чаши от допира, виното в тях се разпенва
и в очите ти пламва искра като бърза комета.
В тях златистото сменя цвета си в катранено черно.
Кой те лъга до днес? Тъмнината умее да свети! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Все права защищены

Предложения
: ??:??