Компас

14 дек. 2006 г., 18:44

Поэзия

736 0 2

По подобна пътека
аз не стигнах до край...
А пък там - надалеко
ме очакваше Рай.

Следвах същите знаци
под такова небе...
зная - някъде сбърках,
но не зная къде.

Имам сили отново
пак да тръгна на път.
Във торбата ми спомени
все по-малко тежат.

Ала гледам на знаците
със по-други очи...
Взимам новата раница
и Посока си ти.

Компас

Свързани произведения

Комментарии

Предложения