Нашенецът древен
Оцелява вече четринайсет века, карайки го по-полека
И напук народи други, всички
Следва простички привички
Знае лято, на бостана
Да подгрее там казана
Да свари от ягоди и сливи
За леля, стринка, баба, внуче
Най-благите компоти
Че да има и за зима, и за зима - догодина

Но нашенецът древен
Явно в древността живее
Времето сега е друго

В София за паркомясто кръв се лее

Схлупената селска къща
С кученцето до вратата
Слънце заран първо там огрява
Малката градинка с глог и мента

Дядо, ето, разпиши
Брат ми няма да те гледа
Стига му на този лилипут
Градинката ти с глог и мента

Сестра ми, дядо, знаеш я каква е
От пет мъже роди по три деца
Стига и на тази уруспия многодетна
Да и оставиш външната тоалетна

Само аз до теб съм, знаеш
Луканка ще ти нося в старческия дом
А ако оставиш ми и вилата във Китен, дядо
Ще ти стана предан иконом!

И излезе си от къщата завчас
Размахващ лист доволно в ръката
Забрави си касетката с компотите дори
При кученцето си остана до вратата

Така че, дядо, запомни

Един урок от Митко ценен
Родата може често да те навести
Но веч не идва за компоти

В днешно време, с тез цени
Родата, дядо, идва за имоти