Нашенецът древен
Оцелява вече четринайсет века, карайки го по-полека
И напук народи други, всички
Следва простички привички
Знае лято, на бостана
Да подгрее там казана
Да свари от ягоди и сливи
За леля, стринка, баба, внуче
Най-благите компоти
Че да има и за зима, и за зима - догодина
Но нашенецът древен
Явно в древността живее ...