Компютърът
Един монитор и клавиатура.
Единствен мой приятел в този миг.
Компютърът и аз - комбина щура.
Компютърът и аз - дует велик.
Аз мисля. Той поема мисълта ми
и анонимно носи я към вас.
Аз чувствам. Той безчувствен може само
да бъде мой, съвременен Пегас.
Да яхне моят стих гърба на сайта.
Да полети по мрежата и там,
запазен в няколко нищожни байта,
да е самотен, ала не и сам.
Защото всеки може да го види.
Да го хареса. Да го отрече.
Да го запази на дискета, Си Ди,
да го принтира и да знае, че
когато иска пак да ме намери,
достатъчно е да потърси тук,
в компютъра, един приятел верен
на автор като мене, самоук.
Все по-трудно намирам стихове за публикуване, това съм го писала преди няколко години, когато за първи път имах собствен служебен компютър, но ми се стори подходящо за случая. Не се смейте!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
