Компютърът
Един монитор и клавиатура.
Единствен мой приятел в този миг.
Компютърът и аз - комбина щура.
Компютърът и аз - дует велик.
Аз мисля. Той поема мисълта ми
и анонимно носи я към вас.
Аз чувствам. Той безчувствен може само
да бъде мой, съвременен Пегас.
Да яхне моят стих гърба на сайта.
Да полети по мрежата и там,
запазен в няколко нищожни байта,
да е самотен, ала не и сам.
Защото всеки може да го види.
Да го хареса. Да го отрече.
Да го запази на дискета, Си Ди,
да го принтира и да знае, че
когато иска пак да ме намери,
достатъчно е да потърси тук,
в компютъра, един приятел верен
на автор като мене, самоук.
Все по-трудно намирам стихове за публикуване, това съм го писала преди няколко години, когато за първи път имах собствен служебен компютър, но ми се стори подходящо за случая. Не се смейте!!!
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
