Кому си нужна

Кому си нужна ти –

поемаща със шепи

хапове,

за да заспиш?

Губеща –

поради пиянство –

цялата си фееричност,

разумност

и фигура красива...

Изморена,

похабена от дъждовете,

обрулена от ветровете

като нескопосна болонка;

Износена

като кукла стара

в ръцете на дете;

Истеричка –

бършеща сълзите

от бузите с ръце...

Немислеща

колко никотин

е утаен във дробовете;

Вливаща

отново и отново

в себе си

все повече етил –

за да „отмине” болката,

за да „отпусне” пак душата...

Не, ничия не е вината...

Не си виновна също ти...

Ако животът бе

нормален и благополучен,

трудно и съдбата

би направила го скучен...