Aug 5, 2012, 9:57 PM

Кому си нужна

  Poetry
829 0 0

Кому си нужна

 

Кому си нужна ти –

поемаща със шепи

хапове,

за да заспиш?

Губеща –

поради пиянство –

цялата си фееричност,

разумност

и фигура красива...

Изморена,

похабена от дъждовете,

обрулена от ветровете

като нескопосна болонка;

Износена

като кукла стара

в ръцете на дете;

Истеричка –

бършеща сълзите

от бузите с ръце...

Немислеща

колко никотин

е утаен във дробовете;

Вливаща

отново и отново

в себе си

все повече етил –

за да „отмине” болката,

за да „отпусне” пак душата...

Не, ничия не е вината...

Не си виновна също ти...

Ако животът бе

нормален и благополучен,

трудно и съдбата

би направила го скучен...   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...