Консенсус
Консенсус
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим.
Внимание жената иска –
и цялото, с такъв мерак,
че алчно своя мъж притиска,
но недоволна хленчи пак.
Мъжът спокойствие желае,
но в този див, забързан свят
за него повече мечтае –
за него води вечен рат.
Децата чакат тати, мама
да ги обгрижват всеки миг,
а думичките „не” и „няма”
да липсват в техния език.
И те, копиращи от всички,
навлизат в същия живот –
протегнали напред ръчички
за още, още, още плод.
Възможно ли е тъй, тогава,
семейството да е щастливо
и, ако „да”, то как ли става,
та да не гледат се накриво?
Възможно е, но щом отпуснем
претенциозния юмрук
и пробваме света да куснем
през погледа на всеки друг.
През взора на самотна майка,
баща-миньор, дете-сирак...
... през този на самия Райко,
разбрал, че в сянка – няма как!
И нека след това се съдим!
Разбира се, че няма смисъл –
нали сме вече и ще бъдем
с разбираща човеку мисъл!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Цанков Все права защищены
