tsofa (Марин Цанков)
210 396
4.01.2013 г., 16:28 ч.

Консенсус 

  Поезия » Философска
708 0 3

Консенсус

 

Невинаги в живота можем

на всекиго да угодим  –

дори геройски труд да вложим,

не ще проблема разрешим.

 

Внимание жената иска  –

и цялото, с такъв мерак,

че алчно своя мъж притиска,

но недоволна хленчи пак.

 

Мъжът спокойствие желае,

но в този див, забързан свят

за него повече мечтае  –

за него води вечен рат.

 

Децата чакат тати, мама

да ги обгрижват всеки миг,

а думичките „не” и „няма”

да липсват в техния език.

 

И те, копиращи от всички,

навлизат в същия живот –

протегнали напред ръчички

за още, още, още плод.

 

Възможно ли е тъй, тогава,

семейството да е щастливо

и, ако „да”, то как ли става,

та да не гледат се накриво?

 

Възможно е, но щом отпуснем

претенциозния юмрук

и пробваме света да куснем

през погледа на всеки друг.

 

През взора на самотна майка,

баща-миньор, дете-сирак...

... през този на самия Райко,

разбрал, че в сянка – няма как!

 

И нека след това се съдим!

Разбира се, че няма смисъл –

нали сме вече и ще бъдем

с разбираща човеку мисъл!

© Марин Цанков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??