16 дек. 2017 г., 19:57

Константин XI Палеолог

516 0 2

Аз имах възможност Града* да зарежа

и в миг да избягам далеч...

да водя живота си дълго, богато...

захвърлил корона и меч...

 

Аз можех червените свои ботуши

и стария пурпурен плащ...

и златния скиптър, и трона си даже

без срам да отстъпя на друг...

 

Не щеш ли обаче, не искам да бягам...

решен съм - ще водя война...

дали ще спечеля, дали ще изгубя...

нима е туй важно сега?

 

Единствено зная, че трудния начин

по своята воля избрах...

Единствено зная, че вече спечелих...

че вече прогоних страхà...

 

16.12.2017г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

*Константинопол

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...