16.12.2017 г., 19:57

Константин XI Палеолог

515 0 2

Аз имах възможност Града* да зарежа

и в миг да избягам далеч...

да водя живота си дълго, богато...

захвърлил корона и меч...

 

Аз можех червените свои ботуши

и стария пурпурен плащ...

и златния скиптър, и трона си даже

без срам да отстъпя на друг...

 

Не щеш ли обаче, не искам да бягам...

решен съм - ще водя война...

дали ще спечеля, дали ще изгубя...

нима е туй важно сега?

 

Единствено зная, че трудния начин

по своята воля избрах...

Единствено зная, че вече спечелих...

че вече прогоних страхà...

 

16.12.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

*Константинопол

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...