3 июл. 2015 г., 10:04

Консуматори

1.3K 0 2
Консуматори

От раждането си,
сме ние такива,
стремим се всичко да е наше,
това голяма си е глезотия,
закърмени с думите „Аз искам“,
опитваме да вземем всичко,
дори не мислим.

Това погрешно е,
аз знам, че знаем,
и чувството за мярка
е изгубено, но ние си нехаем,
стремим се шепите ни да са пълни,
залъгваме се,
че сме ние разумни.

Най-лошото е ,
че продали сме си ние душите,
и лъжем се, че сме добре,
а мислим само за парите,
желаем да се правим на светци,
материалните блага обичаме,
понякога, повече от себе си.

Превърнати в консуматори,
забравили сме за живота,
Това ли е целта?
Задавали ли сте си Вие въпроса,
истината, проста е,
това го знаем всички,
сега настъпил е момента,
върху нея да помислим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те, Радославе, затова че си се замислил над този проблем.
    Добре е, когато младите хора започват да проглеждат!
    Благодаря ти и ти пожелавам да имаш много съмишлиници!
  • Ради, не знам в какъв формат пишеш текстовете си, но всеки опит да ги отворя за редакция, "смачква" произведението.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...