Вечерта

очите ти са сини

като безбрежен океан,

който ме залива

с безкрайна нежност и любов...

На сутринта

очите ти са сиви

като градоносен облак,

който ме убива

с ледената си студенина...

... Като че ли така

ме наказваш за страстта,

която съм предизвикала у теб,

за пожара във кръвта

и тържеството на сетивата,

както и за болката в душата,

когато си далеч от мен...

За нея също ме наказваш

най-често със мълчание,

защото те боли, нали?!?

И не можеш да се примириш,

и копнежа да успокоиш,

когато съм далеч от теб...