стари мебели

нова тъга

мрак във стаята

липсва светлина

лежа заключена

в ума си сега

затворник на себе си

на свойта душа

тялото изстинало

ти бе топлина

по устните червилото

го посреща сълза

леглото убива ми

сякаш с ръка

пробиваш сърцето ми

и чупиш ребра

ръката отпусната

веч след смъртта

докосваш със твоята

безжизнена длан

усети, че пулсът ми

остави ме сама

да диря безкръвни

следи след смъртта

търся утеха

в мрака сама

смъртница, молеща

"аз да умра"

в ковчега студен

заспивам сега

и в унеса вечен

пламва мойта снага

вечен контраст

това е любовта