21.02.2018 г., 15:46 ч.

Контраст 

  Поезия » Любовна, Философска
413 1 0

стари мебели

нова тъга

мрак във стаята

липсва светлина

 

лежа заключена

в ума си сега

затворник на себе си

на свойта душа

 

тялото изстинало

ти бе топлина

по устните червилото

го посреща сълза

 

леглото убива ми

сякаш с ръка

пробиваш сърцето ми

и чупиш ребра

 

ръката отпусната

веч след смъртта

докосваш със твоята

безжизнена длан

 

усети, че пулсът ми

остави ме сама

да диря безкръвни

следи след смъртта

 

търся утеха

в мрака сама

смъртница, молеща

"аз да умра"

 

в ковчега студен

заспивам сега

и в унеса вечен

пламва мойта снага

 

вечен контраст

това е любовта

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??