Контраст
1.3K
0
0
Черен е денят,
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама.
Лятото отмина,
Дойде есента
А цветовете бяха погълнати
От дъжда и неговата сивота.
Времето се забави,
Денят намаля,
Нощта порасна,
А аз останах сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© К. И. Александрова Все права защищены
