24.09.2019 г., 22:27 ч.

Контраст 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска
924 0 0

Черен е денят,

Но бяла е душата ми.

 

В слънчевите дни,

Очите ми съзират само тъмнина,

Там където уж не съм сама.

 

Лятото отмина,

Дойде есента 

А цветовете бяха погълнати

От дъжда и неговата сивота.

 

Времето се забави,

Денят намаля,

Нощта порасна,

А аз останах сама.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??