К.И. (К. И. Александрова)
18 1
24.09.2019 г., 22:27 ч.

Контраст 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска
1079 0 0
Черен е денят,
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама.
Лятото отмина,
Дойде есента
А цветовете бяха погълнати
От дъжда и неговата сивота.
Времето се забави,
Денят намаля,
Нощта порасна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Предложения
  • kesten_2 Стъклена жена
    Стъклена жена
  • vega666 (Младен Мисана) В тишината на изгубеното време
    В тишината на здрача олеквам пречистен. Дълг съм - петаче, в ръката на скитник. Ехо от мисли - ......
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) Железен!!!
    Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Мълчание
    Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »