4 дек. 2007 г., 18:07

Контрасти

803 0 16

Надеждата посмях първа да премахна:
"От нея се намират и по-безсмъртни"


Съдбата не чаках, рекох аз да я усмихна:
"за страната на смелите все се озърта"


Хамстера и котето се осмелих да запозная:
"съдбата здраво ще се е посмяла"


Обмислях даже континента да сменя:
"но съм си националистка вярна"


Кислорода навън ще издишвам:
"светлина максимално да поглъщам"


ГИметоЕрешихВсамаРдаЕизмисляК:
"От хората човеци то не прави"


Думите вече огледално изписвам:
"ОВЯЛАН ОНСЯДТО ЕТЕТЕЧ"


С пердето разговори си провеждам:
"Добър слушател е - не ме прекъсва"


Намерих общ език и с пернати:
"ПИродПИниПИят ПИмиПИ ПИдоПИскуПИчаПИваПИ"


3дрависвам се по пътя с непознати:
"живота да си усложнявам"


Всичко изрядно, до край планувам:
"краят<=>начало, а застой е средата"

 

Себе си в карикатури рисувам:
"че преходна съм аз като дъгата"


На разсъмване не Слънцето дочаквам:
"а на Луната залеза изпращам"


Отговорите директно си задавам:
"догадките сами си потърсете"


С лактите като възглавница боравя:
"да пестя за пухени мечета"


От стълбите занапред само ще слизам:
"че изкачването мъчно понасям"


За сметка на яйчниците боса ще ходя:
"по достойнство обутостта да оценя"


Плюсчето повиших и кръст го наричам:
"накрая всеки към религията се обръща"


В омразен студ ме сгрява и нощта:
"климатикът липсва, но звездите са в очите ми"

 

Всичко преобърнах в контрасти,
чувствата към теб да променя,
под закона на мълвата, да измина
крачката между омразата и любовта.

Уви, на слухове не вярвам вече...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежното Ласо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • напомни ми да ти дам идея за още една строфа добавка към този стих
  • Да,на моменти и аз се изненадвам от себе си
  • иха...
  • Благодаря много,едва сега успявам да седна;>>>МерсииииииииЗарадвахте ме!
  • Е, няма как да не аплодирам оригиналността ти, Геврече!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...