4 dic 2007, 18:07

Контрасти

  Poesía
804 0 16

Надеждата посмях първа да премахна:
"От нея се намират и по-безсмъртни"


Съдбата не чаках, рекох аз да я усмихна:
"за страната на смелите все се озърта"


Хамстера и котето се осмелих да запозная:
"съдбата здраво ще се е посмяла"


Обмислях даже континента да сменя:
"но съм си националистка вярна"


Кислорода навън ще издишвам:
"светлина максимално да поглъщам"


ГИметоЕрешихВсамаРдаЕизмисляК:
"От хората човеци то не прави"


Думите вече огледално изписвам:
"ОВЯЛАН ОНСЯДТО ЕТЕТЕЧ"


С пердето разговори си провеждам:
"Добър слушател е - не ме прекъсва"


Намерих общ език и с пернати:
"ПИродПИниПИят ПИмиПИ ПИдоПИскуПИчаПИваПИ"


3дрависвам се по пътя с непознати:
"живота да си усложнявам"


Всичко изрядно, до край планувам:
"краят<=>начало, а застой е средата"

 

Себе си в карикатури рисувам:
"че преходна съм аз като дъгата"


На разсъмване не Слънцето дочаквам:
"а на Луната залеза изпращам"


Отговорите директно си задавам:
"догадките сами си потърсете"


С лактите като възглавница боравя:
"да пестя за пухени мечета"


От стълбите занапред само ще слизам:
"че изкачването мъчно понасям"


За сметка на яйчниците боса ще ходя:
"по достойнство обутостта да оценя"


Плюсчето повиших и кръст го наричам:
"накрая всеки към религията се обръща"


В омразен студ ме сгрява и нощта:
"климатикът липсва, но звездите са в очите ми"

 

Всичко преобърнах в контрасти,
чувствата към теб да променя,
под закона на мълвата, да измина
крачката между омразата и любовта.

Уви, на слухове не вярвам вече...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нежното Ласо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • напомни ми да ти дам идея за още една строфа добавка към този стих
  • Да,на моменти и аз се изненадвам от себе си
  • иха...
  • Благодаря много,едва сега успявам да седна;>>>МерсииииииииЗарадвахте ме!
  • Е, няма как да не аплодирам оригиналността ти, Геврече!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...