Надеждата посмях първа да премахна:
"От нея се намират и по-безсмъртни"
Съдбата не чаках, рекох аз да я усмихна:
"за страната на смелите все се озърта"
Хамстера и котето се осмелих да запозная:
"съдбата здраво ще се е посмяла"
Обмислях даже континента да сменя:
"но съм си националистка вярна"
Кислорода навън ще издишвам:
"светлина максимално да поглъщам"
ГИметоЕрешихВсамаРдаЕизмисляК:
"От хората човеци то не прави"
Думите вече огледално изписвам:
"ОВЯЛАН ОНСЯДТО ЕТЕТЕЧ"
С пердето разговори си провеждам:
"Добър слушател е - не ме прекъсва"
Намерих общ език и с пернати:
"ПИродПИниПИят ПИмиПИ ПИдоПИскуПИчаПИваПИ"
3дрависвам се по пътя с непознати:
"живота да си усложнявам"
Всичко изрядно, до край планувам:
"краят<=>начало, а застой е средата"
Себе си в карикатури рисувам:
"че преходна съм аз като дъгата"
На разсъмване не Слънцето дочаквам:
"а на Луната залеза изпращам"
Отговорите директно си задавам:
"догадките сами си потърсете"
С лактите като възглавница боравя:
"да пестя за пухени мечета"
От стълбите занапред само ще слизам:
"че изкачването мъчно понасям"
За сметка на яйчниците боса ще ходя:
"по достойнство обутостта да оценя"
Плюсчето повиших и кръст го наричам:
"накрая всеки към религията се обръща"
В омразен студ ме сгрява и нощта:
"климатикът липсва, но звездите са в очите ми"
Всичко преобърнах в контрасти,
чувствата към теб да променя,
под закона на мълвата, да измина
крачката между омразата и любовта.
Уви, на слухове не вярвам вече...
© Нежното Ласо Всички права запазени