Dec 4, 2007, 6:07 PM

Контрасти

  Poetry
802 0 16

Надеждата посмях първа да премахна:
"От нея се намират и по-безсмъртни"


Съдбата не чаках, рекох аз да я усмихна:
"за страната на смелите все се озърта"


Хамстера и котето се осмелих да запозная:
"съдбата здраво ще се е посмяла"


Обмислях даже континента да сменя:
"но съм си националистка вярна"


Кислорода навън ще издишвам:
"светлина максимално да поглъщам"


ГИметоЕрешихВсамаРдаЕизмисляК:
"От хората човеци то не прави"


Думите вече огледално изписвам:
"ОВЯЛАН ОНСЯДТО ЕТЕТЕЧ"


С пердето разговори си провеждам:
"Добър слушател е - не ме прекъсва"


Намерих общ език и с пернати:
"ПИродПИниПИят ПИмиПИ ПИдоПИскуПИчаПИваПИ"


3дрависвам се по пътя с непознати:
"живота да си усложнявам"


Всичко изрядно, до край планувам:
"краят<=>начало, а застой е средата"

 

Себе си в карикатури рисувам:
"че преходна съм аз като дъгата"


На разсъмване не Слънцето дочаквам:
"а на Луната залеза изпращам"


Отговорите директно си задавам:
"догадките сами си потърсете"


С лактите като възглавница боравя:
"да пестя за пухени мечета"


От стълбите занапред само ще слизам:
"че изкачването мъчно понасям"


За сметка на яйчниците боса ще ходя:
"по достойнство обутостта да оценя"


Плюсчето повиших и кръст го наричам:
"накрая всеки към религията се обръща"


В омразен студ ме сгрява и нощта:
"климатикът липсва, но звездите са в очите ми"

 

Всичко преобърнах в контрасти,
чувствата към теб да променя,
под закона на мълвата, да измина
крачката между омразата и любовта.

Уви, на слухове не вярвам вече...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments

Comments

  • напомни ми да ти дам идея за още една строфа добавка към този стих
  • Да,на моменти и аз се изненадвам от себе си
  • иха...
  • Благодаря много,едва сега успявам да седна;>>>МерсииииииииЗарадвахте ме!
  • Е, няма как да не аплодирам оригиналността ти, Геврече!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...