25 мар. 2007 г., 21:16

Копнееш ме...

917 0 13
Копнееш ме. Желаеш като блян
недокоснатата моя същност.
И нямаш срам и нито свян,
че просто ме желаеш гола.
Целуваш ме. Изгаряш в огън.
Очите ти събличат дрехите ми.
Прегънеш ли ме, ще ме счупиш,
а няма те все още във душата ми.
Поспри. Не бързай, нека се разлисти
дръвчето посадено във очите ни.
Любов - желание ще израсте
по дланите ни парещи и нежни.
Не тялото, душата искам да докосна.
Със устни галя твоите устни...
любов - копнение във китка росна,
да се разлисти  във  душите ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Петинка, Ванилин и на теб Моряко!
  • Прекрасно доказателство за онова, което написах - смуглото лято не си е отишло! То едва сега започва, навярно!
  • "Прегънеш ли ме, ще ме счупиш,
    а няма те все още във душата ми.
    Поспри. Не бързай, нека се разлисти
    дръвчето, посадено във очите ни."
    Добра метафоричност.

  • Прегънеш ли ме, ще ме счупиш,
    а няма те все още във душата ми.
    Поспри. Не бързай, нека се разлисти
    дръвчето посадено във очите ни.
    ...
    Разкош!
  • Благодаря Данче и на теб Катя!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...