25 mar 2007, 21:16

Копнееш ме... 

  Poesía
731 0 13
Копнееш ме. Желаеш като блян
недокоснатата моя същност.
И нямаш срам и нито свян,
че просто ме желаеш гола.
Целуваш ме. Изгаряш в огън.
Очите ти събличат дрехите ми.
Прегънеш ли ме, ще ме счупиш,
а няма те все още във душата ми.
Поспри. Не бързай, нека се разлисти
дръвчето посадено във очите ни.
Любов - желание ще израсте
по дланите ни парещи и нежни.
Не тялото, душата искам да докосна.
Със устни галя твоите устни...
любов - копнение във китка росна,
да се разлисти  във  душите ни...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??