Копнееш ме...
недокоснатата моя същност.
И нямаш срам и нито свян,
че просто ме желаеш гола.
Целуваш ме. Изгаряш в огън.
Очите ти събличат дрехите ми.
Прегънеш ли ме, ще ме счупиш,
а няма те все още във душата ми.
Поспри. Не бързай, нека се разлисти
дръвчето посадено във очите ни.
Любов - желание ще израсте
по дланите ни парещи и нежни.
Не тялото, душата искам да докосна.
Със устни галя твоите устни...
любов - копнение във китка росна,
да се разлисти във душите ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени