28 янв. 2004 г., 20:27

Копнеж

2.4K 0 9

Нахлу в живота ми така внезапно
без да съм предполагала дори,
пробуждаш чувства непонятни
и всичко в мен за теб гори.

Как го постигна не разбрах,
а всъщност и не ща да зная.
Усещам само, че е грях
щом мисля и за теб мечтая.

А, цялата ми същност те желае;
ръцете, устните........душата
и невъзможно е да се изкаже,
защото нямат глас сърцата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Insect- (Hristo Refferator) статусите са автоматични, ако нищо не си писал си читател, ако си пуснал коментар си критик, ако си публикувал си автор (като теб сега).

    Корекции правим, не защото искаме от автора да променим текста на произведението, а за да го насочим как <STRONG>според нас</STRONG> требва да пише в бъдеще, за да можем да четем, не само емоционалн, но и силни в техническо отношение творби. Плюс това си позволяам да правя подобни забележки само и единствено ако чувствам, че автора има потенциал, тоест има емоционалността на поет, изострените чувства на човек със силна душевност и т.н.
  • Невероятно е просто нямам думи. С най-голяма радост му давам 6+.
  • Да личи, че ми липсва дарба. Това беше само примерен вариант, но наистина може да стане така.
  • hixxtam прав си. Така май се получава най-добре. Но мисля, че последната дума е на Саня все пак .
  • Ванка, днес ще съм като морски бриз... Никакви лешояди
    Промени моля те, пъврия ред на последния стих така:
    А, същтността ми те желае
    За да е в унисон с първите редове на предните два стиха.
    Много добра редакция

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...