28.01.2004 г., 20:27

Копнеж

2.4K 0 9

Нахлу в живота ми така внезапно
без да съм предполагала дори,
пробуждаш чувства непонятни
и всичко в мен за теб гори.

Как го постигна не разбрах,
а всъщност и не ща да зная.
Усещам само, че е грях
щом мисля и за теб мечтая.

А, цялата ми същност те желае;
ръцете, устните........душата
и невъзможно е да се изкаже,
защото нямат глас сърцата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Insect- (Hristo Refferator) статусите са автоматични, ако нищо не си писал си читател, ако си пуснал коментар си критик, ако си публикувал си автор (като теб сега).

    Корекции правим, не защото искаме от автора да променим текста на произведението, а за да го насочим как <STRONG>според нас</STRONG> требва да пише в бъдеще, за да можем да четем, не само емоционалн, но и силни в техническо отношение творби. Плюс това си позволяам да правя подобни забележки само и единствено ако чувствам, че автора има потенциал, тоест има емоционалността на поет, изострените чувства на човек със силна душевност и т.н.
  • Невероятно е просто нямам думи. С най-голяма радост му давам 6+.
  • Да личи, че ми липсва дарба. Това беше само примерен вариант, но наистина може да стане така.
  • hixxtam прав си. Така май се получава най-добре. Но мисля, че последната дума е на Саня все пак .
  • Ванка, днес ще съм като морски бриз... Никакви лешояди
    Промени моля те, пъврия ред на последния стих така:
    А, същтността ми те желае
    За да е в унисон с първите редове на предните два стиха.
    Много добра редакция

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...