28.01.2004 г., 20:27 ч.

Копнеж 

  Поезия
1998 0 9

Нахлу в живота ми така внезапно
без да съм предполагала дори,
пробуждаш чувства непонятни
и всичко в мен за теб гори.

Как го постигна не разбрах,
а всъщност и не ща да зная.
Усещам само, че е грях
щом мисля и за теб мечтая.

А, цялата ми същност те желае;
ръцете, устните........душата
и невъзможно е да се изкаже,
защото нямат глас сърцата.

© Саня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Insect- (Hristo Refferator) статусите са автоматични, ако нищо не си писал си читател, ако си пуснал коментар си критик, ако си публикувал си автор (като теб сега).

    Корекции правим, не защото искаме от автора да променим текста на произведението, а за да го насочим как <STRONG>според нас</STRONG> требва да пише в бъдеще, за да можем да четем, не само емоционалн, но и силни в техническо отношение творби. Плюс това си позволяам да правя подобни забележки само и единствено ако чувствам, че автора има потенциал, тоест има емоционалността на поет, изострените чувства на човек със силна душевност и т.н.
  • Невероятно е просто нямам думи. С най-голяма радост му давам 6+.
  • Да личи, че ми липсва дарба. Това беше само примерен вариант, но наистина може да стане така.
  • hixxtam прав си. Така май се получава най-добре. Но мисля, че последната дума е на Саня все пак .
  • Ванка, днес ще съм като морски бриз... Никакви лешояди
    Промени моля те, пъврия ред на последния стих така:
    А, същтността ми те желае
    За да е в унисон с първите редове на предните два стиха.
    Много добра редакция
  • хехе... е не трябва така да се нахвърлят...
    А на теб съответните хора, чиито произжедениа коригираш трябва да са ти благодарни, че си им отделил толкова внимание и че им даваш друг вариант върху който да помислят.
  • Марти, де да знам бе. Последния път като се опитах да коригирам нещи Админа и Найден се нахвърлиха върху бедния прозаик (моя милост) като поетични лешояди усетили издъхващата хидра (у древните римляни хидрата е символ на вдъхновението).
  • Ванка, защо да те оплюваме? Много добре си го променил, пожелавам на Саниа следващия път да няма нужда от корекции Успех Съни
  • Мисля, че не е зле, но има трески за дялане. Лично мнение. Знам, че ще оплюете способностите ми на поет, но смятам, че ако се преработи така, ще се запази чувството, но ще се чете по-леко:

    Нахлу в живота ми внезапно
    не предполагах аз дори,
    пробуждаш чувства непонятни
    и всичко в мен за теб гори

    Как? Така и не разбрах,
    а всъщност и не ща да зная.
    Усещам само, че е грях
    щом мисля и за теб мечтая.

    А, цялата ми същност те желае;
    ръцете, устните........душата
    и невъзможно е да се изкаже,
    защото нямат глас сърцата.
Предложения
: ??:??