Копнеж

3 авг. 2005 г., 16:05

Поэзия

1037 0 2

Вълните ровят пръстите ми боси
и ми нашепва вятърът смутен.
Завръщам се и още нося
погледa си просълзен.
Присядам тихо,там където
е споменът, и много жив.
Сливам себе си с морето,
а залезът надвесва пурпур див.
Небето плаче тъжната ми песен.
И днес отново заваля.
Аз помня първата ни среща
и всички,всички след това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Копнеж

Искате да прочетете повече?

Предложения