Вълните ровят пръстите ми боси
и ми нашепва вятърът смутен.
Завръщам се и още нося
погледa си просълзен.
Присядам тихо,там където
е споменът, и много жив.
Сливам себе си с морето,
а залезът надвесва пурпур див.
Небето плаче тъжната ми песен.
И днес отново заваля.
Аз помня първата ни среща
и всички,всички след това.
Горещо ме целуна ти тогава.
Аз още тръпна от страстта.
По устните остави
най- дългата за мен следа.
Сега ръцете си протягам
да ги погалиш нежно ти.
Косите си на рамото ти слагам.
Помилвай,както правеше преди.
Очите ти намирам в тишината
на залеза, на синьото море.
Да ги целуна искам. Самотата
напомня ми за себе си.Но не.
Аз пак така ще те прегърна,
че ще ме почувстваш,знам.
Частица от копнежа ще ти върна,
ще ти изпратя морския си плам.

Отдавна вече слънцето залезе.
Със него си отиваш ти.
Остана ми душата да копнее
по нашите щастливи дни.